Или
История за пречистването и получаването на елексир от Космическия океан
Има истории, които трябва да бъдат написани, прочетени или разказани на правилното място и в правилното време, нито по-рано, нито по-късно. Истории, които носят в себе си космическо и древно послание от Вселената. Истории, които въздействат и ни вдъхновяват да се обърнем към себе си, да се пречистим и да преоткрием, че носим силата на духа и любовта в себе си, да си припомним че ние сме любовта.
Историята, която искам да споделя с вас, е част от Индийската традиция и kултура и за първи път разбрах за нея на медитационния курс, който посещавах. Легендата е станала вдъхновение за практикуването на тайнствена и специална медитация, която посветените изпълняват(ме) в продължение на 21, 30, 40 или 60 дни.
Няколко седмици след като чух легендата, имах възможността да посетя Камбоджа и да открия, усетя и видя същата тази история във всички онези статуи, които бяха разположени в древните храмове, запазени през годините, въплътили в себе си енергията на тази свещена земя. Статуи, танци и сувенири, всички те символизиращи, изобразяващи и разказващи този проникновен мит.
Пречистването на океана и добиването на неговите блага (в буквален превод от “Churning of the Ocean of Milk” - „Добиване на мляко от океана“) е важно събитие в индуистката митология.
Това е историята на вечно продължаващата борба между Боговете (Девите) и Демоните (Асурите). Боговете, които загубват своята сила, заради проклятие, изречено от мъдреца Дурваса, поканват Демоните да им помогнат да върнат своята мощ чрез откриването и добиването на елексира на безсмъртието, скрит в дълбините на Космическия океан.
Легендата започва с Индра, известен като Цар на небесата и Бог на дъжда и гръмотевиците. Докато Индра пътувал на своята колесница, теглена от слонове, до него се приближил мъдреца Дурваса, който му предложил специален венец от цветя. Индра приел цветята и ги поставил на хобота на своя слон. За нещастие, слонът отхвърлил подарения венец на земята и така обидил мъдреца, който проклел Бог Индра и всички Богове да загубят голямата си сила и богатство.
За да възстановят загубените сила и богатства, Боговете трябвало да потърсят и открият еликсира на безсмъртието в дълбините на космическия океан. Боговете били принудени да обединят сили със своите смъртни врагове - Демоните и с тяхна помощ да раздвижат и разбъркат океана, докато еликсира изплува на повърхността, така както маслото изплува и се отделя от млякото, които се съгласили да направят това в замяна половината от добития нектар.
Те използвали планината Мандара като пръчка, с която разбърквали океана, а змийският крал Васуки бил използван като въже, омотано около планината. Демоните държали живото въже - главата на змията от единия край, а Боговете държали опашката й от другия, принуждавайки планината да се върти около оста си и така разбунтували океана.
Грандиозното разбъркване и пречистване на космическия океан продължило милиони години, преди неговите дарове да бъдат открити и да започнат да изплуват на повърхността.
Преди да бъде разкрит Амрит (нектарът на безсмъртието), митологичната отрова на Халахала е била освободена от дълбините на океана, но Бог Шива успял навреме да изпие отровата и така предотвратил отравянето на водите му. Според някои легенди изпиването на Халахала може да е причината за емблематичния син цвят на Бог Шива.
Когато еликсирът на безсмъртието изплувал на повърхността на океана, Боговете и Демоните влезли в битка за притежанието му, но след много премеждия Боговете успели да го изпият и така възвърнали загубеното си богатство - сила и безсмъртие.
Лесно е да четем легендата като приказка и разказ за универсалния стремеж за постигане на безсмъртие, като история, наситена с множество символи и метафори:
- Разбъркването на млечния океан е метафора за интроспекция и вникване към нашия вътрешен свят, към нашето самосъзнание;
- Млечният океан е обобщаващ образ на нашия ум, сърце и самосъзнание, което крие в себе си много ценности, но и натрупана отрова;
- Боговете и Демоните символизират доброто и лошото в собственото ни Аз и ние трябва да приемем, че сме човешки същества, носещи в себе си както демоничното, така и божественото;
- Планината Мандара символизира устойчивостта и умението ни да се фокусираме и постигаме хармония и баланс чрез силата на вярата и/ или медитацията;
- Бог Васуки – използван като въже – въплъщава желанието да се достигне до нектара на безсмъртието чрез всякакви способи и средства;
- Отровата Халахал представлява страданието и болката, които сме натрупали и през които преминаваме при покаяние и пречистване;
- Консумирането на отровата от Бог Шива символизира качествата, от които човек се нуждае - смелост, желание, инициативност, за да премине през трудния процес на пречистване и преодоляване на болката и горчивината;
- Амрит или нектарът на безсмъртието, който се добива, е метафора за достигането до истинската ни същност - любовта.
Но имаме ли желанието да надникнем малко по-дълбоко в историята, зад явните символи и метафори?
Имаме ли куража да се вгледаме в себе си?
Имаме ли смелостта да се потопим в душите си, в онзи дълбок океан от преживявания, спомени, мисли, чувства, изгубени мечти и неосъществени планове, които сме колекционирали през годините?
Ще открием ли спомени, които ни тровят и преобразяват?
Имаме ли търпението да поостанем там и да потърсим онези скрити, неизпълнени блянове и копнежи на сърцето, които ни задушават и възспират да бъдем щастливи и да живеем в мир, хармония, спокойствие и любов със себе си и с любимите ни хора?
Пазим ли истории и преживявания, които ни принуждават да бягаме от същността си и да прикриваме емоциите си, уплашени, че ще бъдем наранени или изоставени?
Колко дълбок е нашият душевен океан и колко отрова сме събрали в него… отрова, която трябва да открием и изчистим?
Откриваме ли отхвърлени чувства на привличане; неизказано интимно желание за близост, непозволяваща да видим екстаза в очите на партньора; неизречени думи на благодарност или такива, раняващи дълбоко и оставящи белези; неразбирателство или липса на комуникация; чувство на вина, недостатъчност, непотребност и омаловажаване, обезценяване; мрачни тайни, които разделят влюбените; неразкрити сексуални копнежи и влечения; страх от изоставяне, отхвърляне или предателство; неспособност да мечтаем, творим и създаваме красота; сълзи от загубата на близък до сърцето ни човек или на неродено дете; белези от преживяна травма, физическо или психическо насилие; коварна болест, лишила тялото ни от сили; липса на вяра в нашите знания и умения за професионална реализация; изтощение, болка и нежелание да продължим да вървим напред, което ни води на едно много тъмно и страшно място…
Точно това е моментът, в който е нужно да преминем през всички онези пластове тъмнина, страх, гняв и натрупана болка. Първоначално лошите спомени, негативните мисли и чувства, които сме избягвали, изплуват в съзнанието ни и се изисква силна воля, желание, търпение и постоянство, за да преминем през мрака, който сме създали.
Трансформирането на нашето самосъзнание и освобождаването от натрупаната отрова е болезнен процес, който може да продължи от няколко дни до няколко седмици или месеци, или години...
И понякога трябва
да си позоволим да преживеем катарзис,
който да разтърси или разруши всичко съградено, да ни погълне със силата на торнадо, да задушава, граби и къса от нас, да ни събаря, влачи и подхвърля, но да ни остави пречистени, в състояние на спокойствие, хармония и омиротворение.
Понякога, преминавайки през нашето трансформиращо пътуване, се нуждаем от напътствията на мъдър учител. Някой, който ни мотивира да продължим борбата за пречистване и освобождаване от оковите на преживяната болка до онзи момент, в който
сме постигнали духовна свобода и просветление, мирно и благодарно сърце, което умее да прощава и обича… себе си и другите.
Това е дългоочакваният еликсир, най-ценен и висш дар – ЛЮБОВТА.
Обич и нежност - позабравени, скрити или затрупани под отровата. Ние сме създадени чрез любов, предопределени сме да израснем в любов, която да получаваме, но и щедро и безусловно да раздаваме – на нас самите, нашите партньори и хората, които ни заобикалят, всички живи същества, природата…
Всичко, сътворено и съградено с любов и чрез любов, е вдъхновяващо, красиво и трайно. И ако някога, някоя ваша мечта не се е осъществила, предполагам, не сте вложили достатъчно от онази чиста и безусловна страст и любов, която душите ни и Вселената познават.
Любовта е онзи ключ, който може да отвори и най-здраво заключеното човешко сърце, да разбие онези високо издигнати от страх от разочарование и изоставяне стени, за да постигне единение, взаимност и отдаденост между две души.
Любовта е нектарът на безсмъртието, който всеки от нас съзнателно копнее да открие и отпие, тъй като ни е предопределено да израстваме чрез любовта,
а мисията ни е да освободим съзнанието си и да се превърнем в ЛЮБОВ.
И КЪДЕТО И ДА ОТИДЕШ, И КАКВОТО И ДА ПРАВИШ, БЪДИ ЛЮБОВ!
Руми
***
Посветено на човека, който ме вдъхнови да давам любов...
мой ред е да отключа сърчицето ти със силата на любовта
***
Тук можете да откриете историята на английски език:
Comments