top of page
Търсене

360°

Актуализирано: 8.01.2022 г.



360 ГРАДУСА ПО СКАЛАТА НА ЖИВОТА


Тъмнина. Пълна. Плътна.

Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене.

Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг…


Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб.

Едно движение и си вън. Светът продължава без теб.

Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш.


Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си забравил да чувстваш. Чувстваш отново. Отново си ти. Ти? Кой? Кой си ти? Различен? Еднакъв? С кого? От кога? Къде? Защо?

Знаеш. Светът не продължава без теб.

Цветовете изчезват всеки път, когато затвориш очи.

Чувствата изчезват всеки път, когато затвориш сърцето си.

Топлината изчезва всеки път, когато стиснеш юмрук.

Светът си ти. Жив си когато си буден за него.

Понякога трябва…

Да затвориш очи, за да видиш. Да замълчиш, за да кажеш. Да избягаш, за да се върнеш. Да се изгубиш, за да се намериш. Да паднеш, за да станеш. Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш. Да спреш да търсиш, за да откриеш. Да спреш, за да продължиш.

Да спреш, за да се огледаш. Наоколо. Хубаво. На 360 градуса. Бавно. Много бавно.


За да чуеш отново крясъка на водата, когато плуваш в нея, писъка на тревата, когато тичаш бос по нея, грохота на черупката, когато излиза птиче от яйцето, ударите на сърцето на новороденото…


И да си спомниш важните неща, истинските неща.

Тези, които те направиха жив. Тези, заради които още си.


Дишай и помни!


...................................................................................................................................................................

“360 градуса” (2007) е авторски спектакъл на Андрей Баташов. Обичаният актьор и режисьор е наричан Аристократът на Българския театър.

„Спектакълът е символ на слънцето, единението и територията, която някой може да отвоюва“, споделя Андрей.

„Спектакълът е изграден на основата на звук и светлина. Липсват диалози. Актьорите са обаятелни мъже в черно. Четиримата танцуващи, пеещи и свирещи мъже ни внушават, че човек може да се изразява не само чрез словото, ако владее езика на музиката, танца, тялото, движението. Те използват главно ударни инструменти, използват светлината… използват телата си… използват умовете ни, за да ни разкажат собствената ни житейска история. Това е!“

Посланието на артистите е радостта от живота – ние се движим, чувстваме, преживяваме и всички тези емоции изразяваме по безброй различни начини.

"Нестандартно прераждане – може би това е близо като описание на случващото се с публиката при всяко представление."


Aндрей Баташов е роден на 10 декември 1965 г. във Волгоград, Русия.

През 1989 г. завършва НАТФИЗ в София, България.

Баташов е част от трупата на Народния театър "Иван Вазов" от 2004 г., където се занимава с режисура и актьорско майсторство.

Моноспектакълът "Секс, наркотици и рокендрол" е най-популярното представление, което той е поставял повече от 500 пъти.

Баташов има над 40 драматични и филмови роли в български и чуждестранни филми.


Андрей казваше, че най-големите препятствия в живота са в душата му.

Умира на 29 ноември 2010 година.


Текстът на английски език:

https://www.storybook-hristinatelencheva.com//post/__360


Sources:



 
 
 

コメント

bottom of page