Tой е специален, защото е от онази рядка порода хора, които са на изчезване.
Той буквално ще се втурне да помага на свой приятел, ако го потърси за помощ. Честен и искрен човек, който ще ти каже истината в очите дори и това да не ти харесва... в момента. Ще оправдае доверието, което си му гласувал, защото е отговорен и държи на дадената дума. А това е безценно - да имаш човек, на чиято безрезервна подкрепа и правилен съвет можеш да разчиташ.
Неведнъж е доказвал , че има силна воля и кураж. Последното предизвикателство, което животът му подхвърли, не го пречупи, а напротив - мотивира го да превърне обстоятелствата в своя сила и извор на здраве - физическо и емоционално.
Той е Христо Теленчев или както го наричат "Велосипедчо съм аз" - отдаден на семейството син, брат, съпруг и баща; верен приятел; страстен колоездач, намерил подкрепа и сплотеност при своите съотборници; ангажиран в областта на икономиката и търговията професионалист, вдъхновяващ екипа си със своя ентусиазъм и работохолизъм; един човек с огромно и щедро сърце.
Кой е любимият ти цитат?
Какво направи, за да промениш това, което не харесваш?
Каква е историята зад любимия ти цитат?
Всичко започна преди 6 години, когато бях на 33 години. Посетих докторския кабинет и диагнозата, която докторът ми постави, беше метаболитен синдром с риск от навлизане във фаза диабет II.
В онзи миг чувах гласа му, слушах думите му, но те сякаш минаваха покрай мен, сякаш не бяха предназначени за мен. Това определено не можеше да се случва на мен. Та аз имам страх от игли – не можех да си представя и да приема, че ще трябва да си инжектирам инсулин до края на живота си.
Последното, което помня от разговора ми с доктора беше: „Опитай се да ходиш по 20 мин на ден, ти толкова можеш! Започни да вземаш предписаните хапчета!“
Е, това вече ме вбеси. Но и мотивира. Да докажа на себе си, на този доктор и на целия свят, ако щеш, че твърдението му е грешно. Да докажа, че когато човек започне да контролира храната, която приема, той може да контролира всеки един аспект от живота си.
По това време тежах 110 кг и бях висок 1,75 м. Знаех, че спазването на хранителен и спортен режим трябва да започне веднага. Сега! Не можех да очаквам нещо да се промени, без аз самият да предприема бързи стъпки към реализирането на тази промяна.
Всичко, което ми беше необходимо, е воля, самодисциплина и план, който стриктно да следвам. И аз го изготвих.
От следващия ден менюто ми за деня се състоеше от: закуска – шепа ядки или малка купа с мюсли и плодове, обяд – малка пържола и вечер – малка салата.
Спортът, който практикувах към онзи момент, беше футбол 2 пъти седмично. Но това нямаше да е достатъчно.
Закупих си велоаргометър и започнах интензивни тренировки. Сутрин ставах в 5 сутринта и правех едночасова тренировка. По време на обедната си почивка – още един час тренировка.
Естествено препятствията не закъсняха. При една от тренировките на футбол си контузих коляното… много сериозно. И сега трябваше да взема решение и да направя избор дали да се подложа на операция, която щеше да ме остави на легло и без спорт с велоаргометъра за 6 месеца, минимум или да послушам вътрешния си глас, да се доверя на тялото си да се възстанови само, но да продължа с тренировките с велоаргометъра… някак си.
Познайте какво избрах!?!
Патерицата, с която си помагах, за да ходя, се превърна в помощния ми крак, с който въртях велоаргометъра. Но не спрях тренировките.
И така до пролетта, когато закупих първия си шосеен планински велосипед – Drag. Беше време да започна тренировките на открито. Бях свалил достатъчно килограми от теглото си. През първата година бях навъртял 1000 км с велосипеда, бях доволен от себе се и мислех, че това е огромно постижение.
Постепенно започнах да си поставям по-високи цели, защото знаех, че съм бърз с колелото. Научих за състезание, в което исках да участвам, но не ме допуснаха, поради това, че не бях лицензиран състезател.
Това ме амбицира да поставя следващата си цел: да започна да търся и да намеря подходящ колоездачен клуб, към който да се присъединя.
И го намерих. Бях щастлив, че вече съм член и част от екипа и състезателите на клуб Верея, град Стара Загора.
Все още ми е забавно, когато си припомням първия тест, който новите съотборници ми организираха за „добре дошъл“. Това беше огромно предизвикателство за мен, защото всички те бяха сред най-известните топ колоездачи на България. Това беше и първата отсечка, при която трябваше да караме заедно. Старт – даден… но тогава аз просто изостанах от всички останали и ми беше трудно да ги настигна. При втория старт и втората ни отсечка заедно получих схващане на крака.
Но тези малки неудачи не ме отказаха, напротив мотивираха ме още повече. Трябваше да разбера къде греша и какво пропускам, какво мога да подобря в техниката си.
Затова продължих с още по-интензивни тренировки. Постепенно се сближихме с момчетата от клуба, а в тяхно лице срещнах истински приятели.
Сред тях намерих и своя ментор, който ми даваше ценни съвети и напътствия, които да следвам при тренировките.
Той наистина ми даде шанс, повярва в мен, подкрепяше ме безрезервно, подготвяше ме за бъдещите състезания и най-важното - позволи ми да се почувствам като част от Клуба и тяхната сплотена общност, и да се превърна в ценен състезател за отбора.
Той ми изготвяше тренировъчния режим и програми, заедно правихме високопланински преходи и маршрути.
Пак той ми сглоби колелото, с което спечелих и своя първи медал.
И така, вземайки участие в многобройни състезания, при някои от които не успявах дори да финиширам, постепенно достигнах до етап, в който аз се нареждах сред първите 10 състезатели. Помня състезанията с маршрут Шипка, където финиширах на 7 място, както и шампионата на България в Слънчев бряг, където финиширах на 10 място. Това определено ми даваше самочувствие, увереност и мотивация да продължа да се развивам и да подобрявам колоездачните си умения и техника. Чувствах огромно удовлетворение от положения труд и усилия, и постигнатите резултати.
В продължение на 3 години и с много упорство и постоянство аз успях да достигна и да поддържам здравословно тегло от 75 кг; да изминавам по 13-15000 хиляди км на година с колелото; да участвам във все повече колоездачни състезания и турнири, които се провеждаха в страната; и да получа лиценз в категорията Masters към Българската Федерация по колоездене.
Разбира се, препятствията в живота никога не свършват. 2020 беше една объркана и щура за всички ни година, почти не се провеждаха състезания, в които да участвам. Но аз не се отчаях, не се отказах.
Решението беше едно – сега беше моментът, в който не само да участвам в състезания, но и да стана организатор на първия колоездачен турнир в родния си град. Да дам възможност на колоездачи от цялата страна да се включат и да покажат своите умения. Турнирът се превърна в истински празник за градчето ни, имахме около 150 участника в различни категории.
И най-ценното беше радостта, която подарихме на всички колоездачи, но най-вече на децата - да бъдат участници в състезанието и да изпитат тръпката от това да са шампиони.
Самият аз спечелих медал в турнира. Повярвайте ми, не беше лесно.
С моя ментор бяхме обсъждали тактиката и изработили победна стратегия, която да следваме. Въпреки, че той беше болен и с 38 градуса температура, дойде на турнира, за да ме подкрепи в състезанието. Това беше жест, който означаваше много за мен.
При една от последните решителни обиколки, когато е трудно да чувам и виждам какво се случва наоколо и фокусът ми беше изцяло върху трасето, дочух гласа му:
“Сега! Сега! Сега!“. Думите му бяха катализатора, от който се нуждаех в този решителен момент.
Така е и в живота, трябва да си кажеш: „Сега е моментът.
Моментът, в който да впрегнеш цялата си воля и решителност, да поискаш промяната и да изготвиш ясен план за нейното реализиране.
И най-важното е да започнеш да следваш стъпките – първоначално онези малките, плахите, а след време и по-големите, да започнеш да действаш не утре, а днес, СЕГА. И тогава ще знаеш, че да, ти си направил нещо, за да промениш това, което не харесваш в живота си!“
Моята следваща цел е набелязана, а вашата?
Кой е Христо Теленчев?
Човек.
Човек, като всеки друг, който има своите собствени борби и житейски препятствия, които трябва да преодолее.
Човек, който има мисията да извърви своя собствен път, да повярва в себе си, да предизвиква себе си, и да си поставя все по-високи цели.
А наградата е поддържането на здрав дух и здраво тяло, удовлетворение от реализирането на мечтите и вдъхновението, което мога да предам на някой друг, който има нужда.
Какво е твоето послание и наследство към света?
Спортувайте!
Спорт и движение във всяка една възможна форма. Спортът дисциплинира тялото и ума, калява волята, помага да изхвърлите токсичността от себе си – било то мисли, чувства или неприятно изживяване. Чувствате се пречистени, омиротворени, пълни с позитивна енергия, за да се наслаждавате на живота и сила на шампион, за да се справите с всяко едно предизвикателство.
Спортът е здраве – физическо, емоционално, интелектуално. Лек, който винаги помага да промениш нещата, които не харесваш.
Enjoy the ride!
Тук е историята на английски език: https://www.storybook-hristinatelencheva.com/post/the-will-of-a-champion
Comments